В новите учебници: Народен съд, комунизъм, приватизация, глобализация

комунизъм
Снимка: Getty images

В новите учебници за 10-и клас учениците ще учат за Народния съд, приватизацията, експроприацията, терора – това са част от новите понятия, които влизат в учебните програми. Терминът „османска власт“ пък окончателно замества османското „владичество“ и „завоевание“, за които досега учеха родните ученици. Това става ясно от новите програми по 12 предмета за 10-и клас, утвърдени миналата седмица от просветното министерство. Те влизат в сила от учебната 2019/20 г. заедно с нови програми за четвърти клас, пише „Сега“.

По-новите времена младежите ще изучават през понятия като комунизъм, диктатура на пролетариата, трудововъзпитателни общежития, горяни, както и Възродителен процес (темата присъстваше и в проекта, но не бе изведена като отделно понятие), социалистическа индустриализация, насилствено коопериране и др. Включени са и термини като избирателна система, гражданско общество, свобода на словото, евроатлантически избор и приватизация.

От МОН обясняват, че отделни понятия като неправителствени организации, мажоритарна и пропорционална избирателна система са отпаднали, тъй като са обект на изучаване през други предмети. „В същото време са въведени нови понятия – например базилика, ротонда, терор, атентат, безпартиен режим, комунизъм, репресивен апарат, глобализация и др., които подпомагат разбирането на процесите“, посочват от министерството. Оттам подчертават, че е „проследено взаимодействието между различните цивилизации по нашите земи в отделните периоди от историята ни, засилен е патриотичният акцент и е отделено внимание на събития от най-новата ни история, като в програмата са намерили място само факти, без да се допуска оценъчна интерпретация“.

Чувствителната тема как се представя историята ни в учебниците предизвика горещи спорове през 2016 г. по времето на Тодор Танев, когато бяха представени проекти на програми по история за 6-и клас, в които пишеше, че децата ще трябва да „дават примери за съжителството между традициите на християни и мюсюлмани“.

Мнозина заподозряха, че така предпазливо написани, текстовете ще позволят на издателите да опишат в учебниците си единствено османското „присъствие“ и учениците няма да получат адекватна представа за тези времена. Последвалите протести доведоха до оставката на Танев, а наследничката му Меглена Кунева одобри нови програми за шестокласниците, в които думата „съжителство“ бе премахната.

В окончателната програма по история и цивилизации за 10-и клас за периода от XV-XVII век също няма „съжителство“, за сметка на това е добавено ново понятие – ислямизация. В първоначалния вариант на раздела „Българските земи под османска власт“ пишеше, че десетокласниците трябва да използват „пространствени ориентири за определяне границите на Османската империя и българското пространство в нея“, да определят „мястото на българите в системата на османската държава“, както и да оценяват „съпротивителните“ им действия срещу османската власт.

В окончателния вариант към това се добавя, че те трябва да разграничават формите на „антиосманска съпротива“ и да разбират ролята на външнополитическите фактори за развитието на българските съпротивителни прояви.

В раздела за Възраждането (XVIII-XIX век) пък учениците ще учат за зараждането на национално самосъзнание, новото българско училище, движението за самостоятелна църква, началото на организирано национално освободително движение, Априлското въстание, делото на Левски, Руско-турската освободителна война.

Програмата по литература за 10-и клас също остава изцяло „българска“ (в момента родните произведения се учат в 11-и клас, а в десети клас се преподават „Декамерон“, „Дон Кихот“ и „Хамлет“, които обаче слязоха в 8-и клас). Сред родните автори са Иван Вазов, Алеко Константинов, Елин Пелин, Пенчо Славейков, Пейо Яворов и др., но с доста по-малко творби от първия проект на МОН от 2016 г. Димчо Дебелянов например ще се изучава само с „Да се завърнеш в…“, докато в първия вариант на нова програма отпреди година и половина бяха включени „Черна песен“ и „Помниш ли“.

Елин Пелин остава само с „Гераците“, без „Задушница“. По произведенията на Славейков имаше спор – дали той да бъде представен с „Микеланджело“ или с Cis moll. В крайна сметка след общественото обсъждане експертите са се спрели на втората (Cis moll). От романа на Д. Димов „Тютюн“ (който сега се изучава в 12-и клас) пък са конкретизирани за изучаване две глави – 1-ва и 16-а от 1-ва част.
Промяна има и при произведенията на Яворов – неговото „Две хубави очи“ остава в окончателната програма, но вместо „Обичам те“ и „Маска“, десетокласниците ще се запознават с него чрез „Арменци“ и „В часа на синята мъгла“. Те ще изучават и две нови произведения, които присъстваха и в проекта – „Дърво без корен“ на Н. Хайтов и „Нежната спирала“ на Й. Радичков.

По философия гимназистите ще учат за основните методи на логиката, за Човек и Бог, за държавата и гражданското общество и др., а по информационни технологии – за спам, облачни технологии, уебинар и циркулярни писма. По физическо тийнейджърите ще тропат еленино хоро и гръцки танц „Сиртаки“, а по музика ще пеят три песни от училищния и три от извънучилищния репертоар.

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*


%d блогъра харесват това: