От секссимвол до Почетния Легион – Мирей Дарк си отиде завинаги

Милей Дарк, Ален Делон
Мирей Дарк с Ален Делон. Снимка: Getty images

Популярната френска актриса Мирей Дарк почина в нощта срещу понеделник на 79 години в Париж. Здравето на иконата на френското кино от 70-те години на миналия век беше разклатено след серия от инсулти.

Стотици звезди на киното, литературата и театъра, общественици и политици се сбогуваха с нея в социалните мрежи, признавайки, че с кино иконата си отива още една частица от някогашната свободна и сплотена Франция

„Този ден“ публикува материала, който TF1 посвети на Мирей Дарк.

През повече от половин век Мирей Дарк, родена Мирей Егроз, беше една от фигурите, които изпълват френското кино. Сексимвол, останал в мислите на киноманите, жена, изживяла страстна и хармонична връзка с Ален Делон.

„Мирей Дарк почина в дома си в Париж. Тя беше обградена от свои близки до самия си край. Сред тях бяха съпругът й и Ален Делон, който остана до края“, съобщи агентът й Анабел Каруби пред AFP, цитирана от  TF1.

Мирей Дарк
Заедно с Жан Пол Белмондо. Снимка: Getty imdges

Десетки личности й отдадоха признание в социалните мрежи.

„Една голяма дама на френското кино ни напусна. Мирей Дарк беше талантлива актриса и смела жена“, написа френският министър на културата Франсоаз Нисен.

„Мирей Дарк. Огромна тъга. Велика дама на киното, която французите обичаха, един боец, който се радваше на живота! Съболезнования на близките й“, публикува в Twitter бившият френски президент Никола Саркози.

 

„Съболезнования за Мирей Дарк. Толкова е тъжно да я загубим. Страната ни губи една талантлива душа и малко от своят радост. Тя е лицето на една много свободна Франция, на една много по-сплотена страна, по-симпатична може би от това, което виждаме в момента“, написа френският комедиен артист Стаф Жоан.

Първата важна роля на Мирей Дарк в киното е в Pouic-Pouic (Жан Жиро 1963) заедно с Луи дьо Финес и Жаклин Мелан. През 1965 година изиграва една звездна роля – тази на Галя на Жорж Лотнер. Мирей се превръща в символ на свободната жена. Символ като Бардо в „И Господ създаде жената“.

Не е учудващо, че ролята е била предназначена първо за Бардо, преди Дарк да убеди сценариста Вае Катча да участва.

Мирей Дарк
Мирей Дарк и последният й съпруг Паскал Деспере. Снимка: Getty images

След това тя експлоадира до Пиер Ришар в „Големия рус мъж с черните обувки“ (1972), следван от „Завръщането на големия рус мъж“ (1974) на Ив Робер. Нейната ултра секси рокля й позволява да затвърди статута си на секси символ и на водеща актриса във френското кино в началото на 70-те.

През 80-те години кариерата й е прекъсната от сърдечна операция.

Случват се и други тежки събития като катастрофата в тунел на Вале Даост, в който тя бе тежко ранена – фрактура на гръбначния стълб я парализира в продължение на три месеца в болница. Тогава идва и смъртта на втория й съпруг Пиер Баре, чиято чернодробна трансплантация се оказва неуспешна.

Преживяла с твърдост бедите, тя напусна света на киното, за да се завърне на телевизионния екран през 90-те – в сериала на TF1 „Сърцата изгарят“ и продължението му „Очите на Елена“, които постигнаха значителен успех за времето си.

След това Мирей Дарк се насочи към други предизвикателства – театъра, фотографията, документалистиката. Тя направи серия репортажи за France Télévisions, посветени на трансплантацията на органи, за проститутките, актрисите от филмите Х или за бездомните жени.

Милей Дарк, Ален Делон
Мирей Дарк с Ален Делон. Снимка: Getty images

Тя беше признала пред Libération: „Документалните филми ми помогнаха да се разгърна в човешки план. Пораснах. В киното живях, бях щастлива, избухнах. Но не успях да порасна“.

Ангажиментът й към хората продължава и в ежедневието. Тя бе патрон на хуманитарното сдружение La Chaîne de l’espoir et de l’opération + de Vie.

През 2006 година Жак Ширак и връчи Ордена на Почетния легион.

Огорчена от липсата на голяма любов от страна на родителите си, Мирей Дарк обикновено не говореше за детството си. Но през 2009 година призна: „Бях случайност в живота на майка ми. Баща ми не можеше да ме понася, защото бях плод на изневяра, а майка ми не можеше да ме обича, защото щеше да означава, че обича друг мъж чрез мен… В един момент започнах да се съмнявам в майка ми. Започнах да мисля, че баща ми не е мой баща. Защото още хлапе, той ме наричаше копеле. Когато започнах да разбирам какво означава „копеле“, си казах, че аз вероятно не съм дъщеря на баща си.“.

Мирей Дарк се завръща и към един от най-болезнените си спомени от детството, когато баща й я замъкнал на тавана с въже в ръка. „Той искаше да се обеси, искаше да се обеси на една дъска. Каза ми: Това е заради теб! Трябва да съм била на около 6 години. Молих го да не прави това. Плаках, молих му се, извинявах му се…“.

В началото на 2007 година Мирей Дарк изигра „Пътищата на Медисън“ в театър Марини в компанията на Ален Делон, „мъжът на нейния живот“. Мирей Дарк и Ален Делон бяха неразделни.
Партньори на екрана, влюбени в живота.

Запитана за връзката си с Ален Делон, Мирей Дарк, която сподели 15 години от живота си с Ален Делон, сподели, че го обича „въпреки всичко“. „Той е тук и за нищо на света не искам да заминава. Имам нужда от него. Обичам го по друг начин, разбира се, но над всичко“. Едни отношения, които не пречат по никакъв начин на Паскал Деспре, съпругът на актрисата.

Сбогом, Мирей!

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*


%d блогъра харесват това: