fbpx

Страстната седмица: Велики вторник е!

църква
Снимка: Getty images

Днес е Велики вторник – вторият ден от страстната седмица.

Велики вторник е денят за поучения, нравствени наставления, и за дарения за бедните и нисшите духом през страстната седмица.

На велики вторник Исус разказва притчата за талантите, като пророкува бъдещата съдба на Йерусалим – с опожаряването и разрушаването на Йерусалимския храм от римските легиони под командването на бъдещия римски император Тит.

На Велики вторник по стар обичай девойките извършват ритуално носене на „мълчана“ вода. По целия път от извора до дома, те не бива да проговарят. Вярва се, че така водата запазва чистотата и светостта си, придобива пречистваща сила и лековита способност.

След Велики понеделник, в който Исус разгонил търговците от храма, той продължил да изнася пред учениците си и събралото се мнозинство последните си проповеди и нравствени наставления.

Великият вторник е денят от Страстната седмица, в който пред множеството Исус разказал известната притча за десетте девойките и младоженеца.

Според еврейския обичай десет девойки с фенери с ръце трябвало да осветяват пътя, по който младоженецът щял да отиде до своя дом. За да свети фенерът и да не угасне пламъкът, в него трябвало да има достатъчно масло. Затова девойките били длъжни да приготвят съдинки с елей и от време на време да поливат във фенера, за да не угасне.

Половината от героините в притчата предвидливо и далновидно се запасили с необходимия елей. Но останалите постъпили неразумно и лекомислено и не се подготвили. Когато дошъл моментът да съпроводят заедно с другарките си младоженеца, техните фенери угаснали.

На тях не им оставала нищо друго, освен да изтичат при търговците за масло. Когато пристигнали в дома му, фенерите им отново светели ярко, но вече не за младоженеца. Празникът бил в разгара си, но вратата останала затворена за тях. На молбите им да отворят вратата, младоженецът, който ги чул им отвърнал: „Кои сте вие? Аз не ви познавам.“

Смисълът на тази притча е да живеем в съгласие и мир с хората, с природата, със самите себе си и с Бога, да бъдем духовно действени и будни, отговорни и прозорливи, следвайки пътя на християнските ценности.

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*


%d блогъра харесват това: