С Вяра, Надежда и Любов – днес и завинаги!

църква
Снимка: Getty images

Днес е Вяра, Надежда и Любов! Един от големите християнски празници, който утвърждава православната вяра чрез себеотрицанието и саможертвата на трите сестри Вяра, Надежда и Любов и майка им София.

Историята на техния живот и на техния подвиг наистина е разказ за голямата вяра. Ако все още не сте се запознали с него, може да го прочете ТУК!

Днес ви предлагаме есеистични размисли за ценностите, на които са кръстени мъчениците и които са едни от най-големите християнски, но и чисто човешки и надрелигиозни символи.

ЗА ВЯРАТА

Тя е най-точният кантар не за другите, а за това, което сме самите ние. Дали ще вярваме в нещо или в някой решаваме/усещаме ние. Вярата е законът, който пишем сами за себе си. Тя е онова, което ни позволява да сме като бетон, когато всичко около нас се клати. Вярата е всичко онова, което се получава след равното на сбора от всички успехи, постигнати цели, изпълнени мечти и върнати усмивки. Ако останем излъгани, законът ни е грешен. И са нужни поправки. Но до този извод се минава през много, много кръв и сълзи.

ЗА НАДЕЖДАТА

Ако вярата е закон, надеждата е проектозакон. Ако вярата е бетон, надеждата е сместа за него. Готова всеки миг да се втвърди, но все нещо й липсва, все нещо я тревожи, уязвява и пречи. Надеждата е онзи въжен мост между реалността и мечтите, между сигурността и неувереността, по който всеки се лута, напредва и назадва в търсене на ориентири. Надеждата е всичко онова, което искаме за себе си, което душата ни иска за себе си и сърцето ни иска за себе си. Надеждата ни разочарова много по-често от вярата. Тя е непостоянна, понякога неуместна и се храни със случайности. Затова и ни радва по-често. Но когато си отиде, надеждата не боли както, когато си тръгне вярата. Тя просто оставя празно.

ЗА ЛЮБОВТА

Ех, любовта! Тук трябва да сме най-кратки. Не защото няма какво да кажем, а защото каквото и да кажем, ще е казано вече милиони пъти. И защото пак няма да е точно. И защото любовта е единствена в квартета, която не се вмества в нищо. Няма закони, няма определения, няма логика, няма изводи, няма измерения. Тя е сама в безкрая, където ни върти и суче както и в каквито комбинации на чувствата си поиска. Ако си помислите, че това не е така, най-вероятно нямате предвид нея.

ЗА МЪДРОСТТА

Може би се чудите какво прави София в квартета? Тя няма нищо общо с нито една от трите сестри, разумът е противоположен на чувствата..Когато разберете, че им е майка обаче, нещата си идват на мястото.
Мъдростта е онази желязна нишка, която се стрелва всеки път в пейзажа, когато вярата, надеждата и любовта са разколебани. Тя е здравият разум, който се появява и посочва по недвусмислен начин истината. Мъдростта са всички вери, надежди и любови на света. Или поне в един човешки живот.

Честит празник на всички, които празнуват – Вера, Вяра, Надежда, Любов, Любомир, Любен, София!

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*


%d блогъра харесват това: